Casa Icoanei — междувоенно наследство, преосмислено за настоящето

Преосмислянето на една къща между памет, материалност и обитаване
Къща във флорентинско-мавритански стил, характерен за междувоенния Букурещ, е възстановена чрез интервенция, която запазва архитектурния ѝ изказ и пренаписва почти изцяло интериора ѝ. Мазилката calcio vecchio, усуканите колони и арковидните отвори отново стават част от едно цялостно единство.
Функционалната реорганизация внася мащаб и светлина в дълбочината на къщата. Оранжерията и трапезарията се превръщат в две основни вертикални пространства, допълнени от дневната и външния павилион, в архитектура, в която технологията остава дискретна, а историческите материали са продължени чрез съвременни детайли.
Интервенцията беше завършена през 2025 г., а проектът получи наградата в раздел „Жилищни интериори“ и номинация в категория „Индивидуално жилище“ на Anuala București 2025.

Къщата възвръща флорентинско-мавританския си характер чрез реставрацията на фасадите и оригиналните детайли, преосмислени в съвременна, светла и прецизно пропорционирана формула. Основният обем е разширен във височина, а отворите са прекалибрирани, за да внасят сутрешната светлина в интериора и да свързват по-ясно пространствата на къщата.

- Застроена площ: 250 кв.м
- Период: 2016–2025
- Бюджет: 350 000 евро

В интериора камъкът, терацото, орехът и металът изграждат една тактилна вселена, а изработените по поръчка мебели продължават архитектурата чрез пропорции, ритъм и прецизни детайли.

Архитектурата като напластяване на паметта
Проектът функционира като преговор между възстановяване и трансформация. Фасадите запазват релефната варова мазилка и флорентинско-мавританския език, докато интериорът е преконфигуриран за съвременно обитаване — с щедри вертикални пространства, ясни комуникации и инсталации, интегрирани без да конкурират съществуващата архитектура.
Процесът включваше реставрация, разширение и специални изпълнения. Стоманената дограма с прекъснат термичен мост, терацото, изляно върху подовото отопление, и мебелите от орех, мрамор и мозайка изграждат нова приемственост за всеки исторически пласт. Проектът включваше две разрешителни за основния корпус и едно за разширението на беседката и изграждането на пасарелката. Къщата беше преконфигурирана почти изцяло отвътре и частично отвън.





























